Първата част от пакета за мобилност беше приета през юли 2020 г. и включва основни изменения на Директива 96/71/ЕО относно командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт. Целта на тези изменения е да се укрепят правата на работниците, да се подобрят условията за лоялна конкуренция между дружествата и да се насърчи пътната безопасност.

Директива 2020/1057 (известна като “LEX SPECIALIS”) на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2020 г. включва специфични мерки за командироването на водачите на пътни превозни средства. Тя е важна част от “Пакет за мобилност I”.

Новите правила за командироване на водачи в автомобилния транспорт, посочени в Директива 2020/1057, приета през юли 2021 г. като част от пакета “Мобилност”, влизат в сила от 2 февруари 2022 г. Те включват:

Задължение за предоставяне на декларации за командироване на държавите членки, в които ще бъдат командировани водачите.

Необходимост от представяне на документи пред органите на държавите-членки, в които са командировани водачите, по искане на тези органи.

Кои ситуации са изключени от тази директива?

Водачът не се счита за командирован, което означава, че не трябва да подава декларация за командироване чрез новия европейски портал в следните случаи:

При извършване на двустранни операции (двустранен превоз на стоки);

При транзитно преминаване през държава членка без товарене или разтоварване на стоки.

Операторът (работодателят) на командирован водач е длъжен да подаде декларация за командироване за период от 1 ден до максимум 6 месеца с QR код, издаден на компетентните органи на държавата членка, в която е командирован водачът, не по-късно от началото на командироването чрез системата imi. Дори за 24-часово командироване трябва да се подаде декларация, която да обхваща командироването.

Затова е препоръчително да се подава само една декларация за всеки водач, за всяка държава и за всяко командироване (като се има предвид, че командироващото дружество може да регистрира няколко командировки, ако вече е планирало командировки за този водач в посочената държава за период от 6 месеца).

Тази декларация за командироване трябва да съдържа следната информация:

• Идентификацията на оператора;
• Данни за ръководителя на транспорта или друго лице за контакт в държавата членка на установяване;
• Самоличност, домашен адрес и номер на шофьорската книжка на водача;
• Началната дата на трудовия договор на водача и приложимото право към този договор;
• Планираните начална и крайна дата на командировката;
• Регистрационни табели на моторни превозни средства;
• Вид транспорт: товарен / пътнически / международен / каботажен.

В допълнение към задълженията на работодателя, дружеството трябва да гарантира, че водачът разполага със следните документи на хартиен или електронен носител:

1.Копие от декларацията за командироване

2.Доказателство за транспортни операции, извършени на територията на страната, като например електронна товарителница (e-CMR) или доказателството, посочено в член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари;

3.Записите от тахографа, и по-специално символите на държавите членки, в които водачът е присъствал при извършването на международни автомобилни превози на товари или каботажни превози, в съответствие с изискванията за записване и съхраняване на записите съгласно Регламенти (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014.

Той трябва също така да гарантира, че водачът в един от случаите на освобождаване от правилата за командироване (двустранен превоз) разполага с документите, посочени в точки 2) и 3), на хартиен или електронен носител (доказателство за транспортните операции, като например E-CMR и тахографски записи). Шофьорът трябва да съхранява горепосочените документи на борда на своето превозно средство и да ги представя при поискване от страна на контролните служители.

След изтичане на периода на командироване дружеството трябва да предаде, като използва публичния интерфейс, свързан с информационната система за вътрешния пазар “IMI”, не по-късно от осем седмици след датата на подаване на заявлението:

1. Копия на документите, посочени в член R. 1332-3, I, 2° и 3° ;

2. Трудов договор или еквивалентен документ;

3. Фишове за заплата, съответстващи на периода на командироване за всеки командирован служител, или друг равностоен документ, удостоверяващ възнаграждението и включващ следните данни:

• Брутно почасово възнаграждение, включително бонуси за извънреден труд, преизчислено в евро;
• Период и часове на работа, за които се отнася възнаграждението, като се прави разграничение между часовете, заплащани по нормалната ставка, и часовете с надбавка;
• Отпуски и свързаните с тях възнаграждения;

4. Всеки документ, удостоверяващ действителното изплащане на заплатите.

Ако дружеството не успее да представи исканите документи в рамките на осемседмичния срок, служителите по изпълнението, посочени в член L. 8271-1-2 от френския Кодекс на труда, могат да поискат съдействие от компетентните органи на държавата членка на установяване чрез IMI.

Всяка страна членка на Европейския съюз е приела европейската директива в националното си законодателство. Следователно условията за командироване са различни в различните държави. Основните европейски държави, участващи в командироването на шофьори на камиони, включват Германия, Франция, Испания, Италия, Обединеното кралство, Полша и много други.

Специфични изисквания за командироване на водачи в отделните държави

• Германия: В Германия има строги правила за командироване на шофьори с минимално почасово заплащане, ограничение на работното време и строги стандарти за безопасност.
• Франция: Франция също налага минимално почасово заплащане и високи стандарти за безопасност. Освен това фирмите трябва да спазват колективните трудови договори в областта на транспорта.
• Испания: В Испания съществуват специфични правила за командироване на водачи, особено по отношение на времето за шофиране и почивка.
• Италия: Италия има свои собствени изисквания, включително задължителни декларации за командированите работници.
• Обединеното кралство: Въпреки че Обединеното кралство вече не е част от ЕС, то продължава да прилага подобни правила за командироване на водачи.
• Полша: Полша също има свои специфични правила и стандарти, включително изисквания за минимална работна заплата.

На транспортните компании се препоръчва да работят в тясно сътрудничество с експерти, за да гарантират спазването на действащите правила. Неспазването на тези правила може да доведе до забавяне на доставките, допълнителни разходи, глоби и други негативни последици за транспортните компании. Правилата и разпоредбите могат да се променят, затова е важно да сте в течение на последните актуализации.

От съществено значение е чуждестранните транспортни компании да се запознаят със специфичните разпоредби на всяка европейска държава, през която се преминава или доставя, както и с всички правила на ЕС, които може да се прилагат. Добра практика е да се работи в тясно сътрудничество с транспортни и митнически експерти, за да се гарантира спазването на нормативните изисквания. Нормативните актове могат да се променят, затова е важно да сте в течение на последните актуализации.

Командироването на шофьори за транспортните компании е свързано със значителни предизвикателства, включително сложността на нормативната уредба, административните ограничения и свързаните с тях разходи. Транспортните дружества трябва да са наясно със специфичните изисквания на всяка държава, в която командироват водачи, което може да изисква внимателно управление.

Важни забележки:

• Размерът на минималната работна заплата и глобите могат да варират от година на година и подлежат на промяна от страна на националните органи.
• Санкциите и глобите зависят от неспазването на конкретните правила във всяка държава и могат да варират в зависимост от тежестта на нарушението.
• Като спазват правилата на пакета “Мобилност” и използват онлайн решение, транспортните компании могат да сведат до минимум риска от санкции, глоби и прекъсвания, като същевременно гарантират спазването на националните и европейските стандарти. Това може също така да подобри репутацията на компанията и да укрепи отношенията със служителите и властите.